15.09.2012 г., 10:59

Думи...

2.3K 0 20

                                            

 

                                                      "Събирам света си отново...

                                             Парче по парче.

                                             И е невъзможно теб да те няма.

                                             Ти си навсякъде..."

                                                                               Т.А.

 

 

Сгреших, когато мислех, че те имам.

Споделянето беше много сложно.

Сега съм само епизод от нямо кино,

но влюбена във теб... до невъзможност.

 

Ще се опитам нощем да заспивам

в постеля от натрупани мълчания.

Ще ги прегръщам. Думите убиват,

изстреляни дори от разстояние.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Потръпвам и чета на един дъх и виждам картини, сякаш рисуваш и пишеш в едно и го постигаш със завидна лекота. Намерих се при теб. Въздейства ми лично и извади наяве това, което криех дълбоко и пазех само за себе си от години. Благодаря!
  • Бай ми бабо - мечка да не ме среща...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря ви момичета и момчета, че се отбихте при мен! Поздрави на всички!
  • Много силно стихче
  • Истинско и силно!
    Поздрав, Юлия!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...