15 сент. 2012 г., 10:59

Думи...

2.3K 0 20

                                            

 

                                                      "Събирам света си отново...

                                             Парче по парче.

                                             И е невъзможно теб да те няма.

                                             Ти си навсякъде..."

                                                                               Т.А.

 

 

Сгреших, когато мислех, че те имам.

Споделянето беше много сложно.

Сега съм само епизод от нямо кино,

но влюбена във теб... до невъзможност.

 

Ще се опитам нощем да заспивам

в постеля от натрупани мълчания.

Ще ги прегръщам. Думите убиват,

изстреляни дори от разстояние.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Потръпвам и чета на един дъх и виждам картини, сякаш рисуваш и пишеш в едно и го постигаш със завидна лекота. Намерих се при теб. Въздейства ми лично и извади наяве това, което криех дълбоко и пазех само за себе си от години. Благодаря!
  • Бай ми бабо - мечка да не ме среща...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря ви момичета и момчета, че се отбихте при мен! Поздрави на всички!
  • Много силно стихче
  • Истинско и силно!
    Поздрав, Юлия!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...