16 mar 2015, 12:45

Думите

1.1K 0 1

Думите ме задушават, давят,

притискат душата ми,

разтуптяват сърцето ми,

крадат въздуха от дробовете ми,

тровят тялото, разпиляват ума,

отравят кръвта и

разкъсват живота ми

на малки непотребни парченца.

 

Изречените думи, скътали нечия мисъл,

са малката частица печал,

долитаща от устните на Дявола.

Това са думите,

способни да ме издигнат до върха

или потъпчат в секунда;

да ми подарят в един момент целия свят,

а в следващия да ме накарат да го изплатя.

Те имат силата да покоряват умове,

да залъгват души,

да осакатяват, опозоряват,

да прелъстяват.

Но едно нещо никога няма да бъдат:

Смърт.

 

Неизречените думи - те са пъкълът.

Те са способни да ме съсипят,

както ранената душа унищожава

нечие влюбено сърце.

Неизречените думи ме оставят питаща,

заравят ме в безсмислени надежди,

погребват ме в ковчег от въпросителни,

изсмукват всяка мисъл от мен,

оставят ме да се скитам

в пустия свят на догадките

и да се чудя кое би било по-добре:

да знам или не.

 

Неизречените думи са онази отрова,

която се просмуква чрез въздуха

и отравя душата на наивника,

докато в него не останат единствено

собствените му неизречени думи,

които иска, но не може да изкрещи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...