16.03.2015 г., 12:45

Думите

1.1K 0 1

Думите ме задушават, давят,

притискат душата ми,

разтуптяват сърцето ми,

крадат въздуха от дробовете ми,

тровят тялото, разпиляват ума,

отравят кръвта и

разкъсват живота ми

на малки непотребни парченца.

 

Изречените думи, скътали нечия мисъл,

са малката частица печал,

долитаща от устните на Дявола.

Това са думите,

способни да ме издигнат до върха

или потъпчат в секунда;

да ми подарят в един момент целия свят,

а в следващия да ме накарат да го изплатя.

Те имат силата да покоряват умове,

да залъгват души,

да осакатяват, опозоряват,

да прелъстяват.

Но едно нещо никога няма да бъдат:

Смърт.

 

Неизречените думи - те са пъкълът.

Те са способни да ме съсипят,

както ранената душа унищожава

нечие влюбено сърце.

Неизречените думи ме оставят питаща,

заравят ме в безсмислени надежди,

погребват ме в ковчег от въпросителни,

изсмукват всяка мисъл от мен,

оставят ме да се скитам

в пустия свят на догадките

и да се чудя кое би било по-добре:

да знам или не.

 

Неизречените думи са онази отрова,

която се просмуква чрез въздуха

и отравя душата на наивника,

докато в него не останат единствено

собствените му неизречени думи,

които иска, но не може да изкрещи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...