Думите ме задушават, давят,

притискат душата ми,

разтуптяват сърцето ми,

крадат въздуха от дробовете ми,

тровят тялото, разпиляват ума,

отравят кръвта и

разкъсват живота ми

на малки непотребни парченца.

Изречените думи, скътали нечия мисъл,

са малката частица печал,

долитаща от устните на Дявола.

Това са думите,

способни да ме издигнат до върха

или потъпчат в секунда;

да ми подарят в един момент целия свят,

а в следващия да ме накарат да го изплатя.

Те имат силата да покоряват умове,

да залъгват души,

да осакатяват, опозоряват,

да прелъстяват.

Но едно нещо никога няма да бъдат:

Смърт.

Неизречените думи - те са пъкълът.

Те са способни да ме съсипят,

както ранената душа унищожава

нечие влюбено сърце.

Неизречените думи ме оставят питаща,

заравят ме в безсмислени надежди,

погребват ме в ковчег от въпросителни,

изсмукват всяка мисъл от мен,

оставят ме да се скитам

в пустия свят на догадките

и да се чудя кое би било по-добре:

да знам или не.

Неизречените думи са онази отрова,

която се просмуква чрез въздуха

и отравя душата на наивника,

докато в него не останат единствено

собствените му неизречени думи,

които иска, но не може да изкрещи.