16 мар. 2015 г., 12:45

Думите

1.1K 0 1

Думите ме задушават, давят,

притискат душата ми,

разтуптяват сърцето ми,

крадат въздуха от дробовете ми,

тровят тялото, разпиляват ума,

отравят кръвта и

разкъсват живота ми

на малки непотребни парченца.

 

Изречените думи, скътали нечия мисъл,

са малката частица печал,

долитаща от устните на Дявола.

Това са думите,

способни да ме издигнат до върха

или потъпчат в секунда;

да ми подарят в един момент целия свят,

а в следващия да ме накарат да го изплатя.

Те имат силата да покоряват умове,

да залъгват души,

да осакатяват, опозоряват,

да прелъстяват.

Но едно нещо никога няма да бъдат:

Смърт.

 

Неизречените думи - те са пъкълът.

Те са способни да ме съсипят,

както ранената душа унищожава

нечие влюбено сърце.

Неизречените думи ме оставят питаща,

заравят ме в безсмислени надежди,

погребват ме в ковчег от въпросителни,

изсмукват всяка мисъл от мен,

оставят ме да се скитам

в пустия свят на догадките

и да се чудя кое би било по-добре:

да знам или не.

 

Неизречените думи са онази отрова,

която се просмуква чрез въздуха

и отравя душата на наивника,

докато в него не останат единствено

собствените му неизречени думи,

които иска, но не може да изкрещи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...