Думите
Тишина. И в тишината думи
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни,
да свиват за любимите гнезда,
забравили за битките си прежни,
да пърхат с пеперудени крила.
Запели пак любовните си трели,
душите ни извайват чудеса.
В щриховани слънца за нас изгрели,
те, думите, се раждат... в тишина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
