Aug 26, 2021, 9:12 PM  

Думите

621 4 10

Тишина. И в тишината думи
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни,
да свиват за любимите гнезда,
забравили за битките си прежни,
да пърхат с пеперудени крила.
Запели пак любовните си трели,
душите ни извайват чудеса.
В щриховани слънца за нас изгрели,
те, думите, се раждат...  в тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сенилга, сега видях превода! Благодаря ти от сърце!
  • Прекрасно! Блиц - перевод. сразу при чтении

    Тишина. И в тишине томятся
    и просят вслух произнестись слова
    на исцарапаной дороге в наше счастье,
    чтоб на асфальте вновь и вновь цвести садам.
    И ароматом сладким орошаясь,
    слогаться в гнёзда счастья и любви,
    и о боях прошедших забывая,
    порхать, как бабочка и трели петь свои
    Так пой же гимн своей любви ты снова,
    Ведь наши души чудеса творят,
    Как солнце всходит так и в каждым слове
    Рождает нас для мира тишина.
  • Много ми хареса и на мен, Танче! Думите имат огромна сила, а твоите директно докосват сърцето ми! Браво!
  • И аз съм с харесалите!
  • Мария, Миленка, Ели, благодаря за топлите думи!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...