26 jul 2024, 12:46

Думите

Poesía » Filosófica

718 2 5

Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...

Понякога са думите мираж,
далече светнал в пясъка пустинен
и в нощ беззвездна те са верен страж,
да може страх и болка да не стигнат

раненото ни от любов сърце,
което в тях със ритъм ще заплаче
за болката от празните ръце
и загуба, неструваща петаче...

Понякога са думите въже,
а то докрай, жестоко задушава!
Понякога горят - електрожен
и той в душата белези оставя...

Красиви, страшни... Думите са в нас:
магия, орис, страст или тегло са!
Навярно тях до сетния ни час
дълбоко във сърцата си ще носим.

04.06.2021

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ГФСтоилов (ГФСтоилов)

Мислите най-често се описват с думи и чрез тях умеем да изкажем всички връхлетели чувства или дори несбъднати мечти...

2024-07-28T19:41:08+03:00
Konstance (Констанс)

Благодаря ви. Истина е, че думите са сила - понякога ни даряват крила, друг път ни раняват до кости...
Понякога пък липсата на думи е още по-красноречива.
А всъщност, за нас пишещите, думите са и благословия, и кръст.
И в някаква степен доживотна присъда.

2024-07-27T18:35:55+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Силно произведение.
Поздравявам те.

2024-07-26T19:01:14+03:00
ДИС (Деа)

Много е хубаво!

2024-07-26T17:54:26+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Вярно е!
Белезите на намесата в света в който живеем,нашите земни страсти и любови,сътворени от човешките добродетели са красиви снимки от албума на живота и любовта към изкуството!💞
Това е достатъчно,за да избегнете пилеенето на чувства и визия в един свят на срещи и раздели!
Поздравления, Констанс!

2024-07-26T14:25:18+03:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0