Konstance (Констанс) Konstance (Констанс)
17 27
26 jul 2024, 12:46

Думите

728 2 5

Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...

Понякога са думите мираж,
далече светнал в пясъка пустинен
и в нощ беззвездна те са верен страж,
да може страх и болка да не стигнат

раненото ни от любов сърце,
което в тях със ритъм ще заплаче
за болката от празните ръце
и загуба, неструваща петаче...

Понякога са думите въже,
а то докрай, жестоко задушава!
Понякога горят - електрожен 
и той в душата белези оставя...

Красиви, страшни... Думите са в нас:
магия, орис, страст или тегло са!
Навярно тях до сетния ни час
дълбоко във сърцата си ще носим.

 

04.06.2021

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Констанс Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ГФСтоилов (ГФСтоилов)
    ГФСтоилов (ГФСтоилов)
    Мислите най-често се описват с думи и чрез тях умеем да изкажем всички връхлетели чувства или дори несбъднати мечти...
  • Konstance (Констанс)
    Konstance (Констанс)
    Благодаря ви. Истина е, че думите са сила - понякога ни даряват крила, друг път ни раняват до кости...
    Понякога пък липсата на думи е още по-красноречива.
    А всъщност, за нас пишещите, думите са и благословия, и кръст.
    И в някаква степен доживотна присъда.
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Силно произведение.
    Поздравявам те.
  • ДИС (Деа)
    ДИС (Деа)
    Много е хубаво!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Вярно е!
    Белезите на намесата в света в който живеем,нашите земни страсти и любови,сътворени от човешките добродетели са красиви снимки от албума на живота и любовта към изкуството!💞
    Това е достатъчно,за да избегнете пилеенето на чувства и визия в един свят на срещи и раздели!
    Поздравления, Констанс!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0