Думите
Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...
Понякога са думите мираж,
далече светнал в пясъка пустинен
и в нощ беззвездна те са верен страж,
да може страх и болка да не стигнат
раненото ни от любов сърце,
което в тях със ритъм ще заплаче
за болката от празните ръце
и загуба, неструваща петаче...
Понякога са думите въже,
а то докрай, жестоко задушава!
Понякога горят - електрожен
и той в душата белези оставя...
Красиви, страшни... Думите са в нас:
магия, орис, страст или тегло са!
Навярно тях до сетния ни час
дълбоко във сърцата си ще носим.
04.06.2021
© Констанс All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мислите най-често се описват с думи и чрез тях умеем да изкажем всички връхлетели чувства или дори несбъднати мечти...
-
Благодаря ви. Истина е, че думите са сила - понякога ни даряват крила, друг път ни раняват до кости...
Понякога пък липсата на думи е още по-красноречива.
А всъщност, за нас пишещите, думите са и благословия, и кръст.
И в някаква степен доживотна присъда. -
Думите са сила, но малко хора го осъзнават и често ги използват без мисъл.
-
Силно произведение.
Поздравявам те. -
Много е хубаво!
-
Вярно е!
Белезите на намесата в света в който живеем,нашите земни страсти и любови,сътворени от човешките добродетели са красиви снимки от албума на живота и любовта към изкуството!💞
Това е достатъчно,за да избегнете пилеенето на чувства и визия в един свят на срещи и раздели!
Поздравления, Констанс!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
