26.07.2024 г., 12:46

Думите

Поезия » Философска

719 2 5

Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...

Понякога са думите мираж,
далече светнал в пясъка пустинен
и в нощ беззвездна те са верен страж,
да може страх и болка да не стигнат

раненото ни от любов сърце,
което в тях със ритъм ще заплаче
за болката от празните ръце
и загуба, неструваща петаче...

Понякога са думите въже,
а то докрай, жестоко задушава!
Понякога горят - електрожен
и той в душата белези оставя...

Красиви, страшни... Думите са в нас:
магия, орис, страст или тегло са!
Навярно тях до сетния ни час
дълбоко във сърцата си ще носим.

04.06.2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ГФСтоилов (ГФСтоилов)

Мислите най-често се описват с думи и чрез тях умеем да изкажем всички връхлетели чувства или дори несбъднати мечти...

2024-07-28T19:41:08+03:00
Konstance (Констанс)

Благодаря ви. Истина е, че думите са сила - понякога ни даряват крила, друг път ни раняват до кости...
Понякога пък липсата на думи е още по-красноречива.
А всъщност, за нас пишещите, думите са и благословия, и кръст.
И в някаква степен доживотна присъда.

2024-07-27T18:35:55+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Силно произведение.
Поздравявам те.

2024-07-26T19:01:14+03:00
ДИС (Деа)

Много е хубаво!

2024-07-26T17:54:26+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Вярно е!
Белезите на намесата в света в който живеем,нашите земни страсти и любови,сътворени от човешките добродетели са красиви снимки от албума на живота и любовта към изкуството!💞
Това е достатъчно,за да избегнете пилеенето на чувства и визия в един свят на срещи и раздели!
Поздравления, Констанс!

2024-07-26T14:25:18+03:00