Konstance (Констанс)
19 225
26.07.2024 г., 12:46 ч.

Думите 

  Поезия » Философска
165 2 6

Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...

Понякога са думите мираж,
далече светнал в пясъка пустинен
и в нощ беззвездна те са верен страж,
да може страх и болка да не стигнат

раненото ни от любов сърце,
което в тях със ритъм ще заплаче
за болката от празните ръце
и загуба, неструваща петаче...

Понякога са думите въже,
а то докрай, жестоко задушава!
Понякога горят - електрожен 
и той в душата белези оставя...

Красиви, страшни... Думите са в нас:
магия, орис, страст или тегло са!
Навярно тях до сетния ни час
дълбоко във сърцата си ще носим.

 

04.06.2021

© Констанс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мислите най-често се описват с думи и чрез тях умеем да изкажем всички връхлетели чувства или дори несбъднати мечти...
  • Благодаря ви. Истина е, че думите са сила - понякога ни даряват крила, друг път ни раняват до кости...
    Понякога пък липсата на думи е още по-красноречива.
    А всъщност, за нас пишещите, думите са и благословия, и кръст.
    И в някаква степен доживотна присъда.
  • Думите са сила, но малко хора го осъзнават и често ги използват без мисъл.
  • Силно произведение.
    Поздравявам те.
  • Много е хубаво!
  • Вярно е!
    Белезите на намесата в света в който живеем,нашите земни страсти и любови,сътворени от човешките добродетели са красиви снимки от албума на живота и любовта към изкуството!💞
    Това е достатъчно,за да избегнете пилеенето на чувства и визия в един свят на срещи и раздели!
    Поздравления, Констанс!
Предложения
: ??:??