tanq_mezeva (Таня Мезева)
1591 21300
9 oct 2009, 0:04

Думите 

  Poesía » Filosófica
708 1 17

Има думи, изказани грешно
и за миг се завърта светът,
та, дори да са бледи и  смешни,
пак болят и  оставят следа.
Навлизат  навътре, навътре,
дълбаят в  душата тунел,
да не стига до там светлината,
а смехът да е спомен отнет.
И горчат, и горят, и раздират
като свредел душата на две.
Тези думи, нима не разбират
как помръква и плаче небе?
И от него вали, без да спира
тъжен дъжд, посивява денят.
Ах, дано да полее земята
и поникнат след него цветя,
от онези, след буря цъфтящи
и омайващи с свеж аромат,
да отмият душата от страсти -
да не връщат сълзите назад.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??