Думите
Има думи, изказани грешно
и за миг се завърта светът,
та, дори да са бледи и смешни,
пак болят и оставят следа.
Навлизат навътре, навътре,
дълбаят в душата тунел,
да не стига до там светлината,
а смехът да е спомен отнет.
И горчат, и горят, и раздират
като свредел душата на две.
Тези думи, нима не разбират
как помръква и плаче небе?
И от него вали, без да спира
тъжен дъжд, посивява денят.
Ах, дано да полее земята
и поникнат след него цветя,
от онези, след буря цъфтящи
и омайващи с свеж аромат,
да отмият душата от страсти -
да не връщат сълзите назад.
© Таня Мезева All rights reserved.
