tanq_mezeva (Таня Мезева)
1579 21320
Oct 9, 2009, 12:04 AM

Думите 

  Poetry » Phylosophy
696 1 17

Има думи, изказани грешно
и за миг се завърта светът,
та, дори да са бледи и  смешни,
пак болят и  оставят следа.
Навлизат  навътре, навътре,
дълбаят в  душата тунел,
да не стига до там светлината,
а смехът да е спомен отнет.
И горчат, и горят, и раздират
като свредел душата на две.
Тези думи, нима не разбират
как помръква и плаче небе?
И от него вали, без да спира
тъжен дъжд, посивява денят.
Ах, дано да полее земята
и поникнат след него цветя,
от онези, след буря цъфтящи
и омайващи с свеж аромат,
да отмият душата от страсти -
да не връщат сълзите назад.

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??