17 jun 2018, 21:10

Душа 

  Poesía » De amor
1105 2 7

Приближаваш ме. Дъхът ми секва.

Времето е сякаш спряло.

Глухи (с)тонове отекват

докато докосваш моето тяло.

 

Опъваш струните ми нежно

ту със пръсти, ту с перце.

Няма как да бъде грешно 

щом пасвам в твоите ръце.

 

Превръщаш ме във музика.

Разтапям се около теб.

И ме караш да забравям, че

съм просто един човек.

 

Устните ти ме изгарят.

Боже, обожавам тези пръсти.

Но не бързай, искам да запазя

този миг със теб в ума си.

 

За да си спомням вечер

за твоя допир, когато съм сама.

Предавам се, не мога вече.

Давам ти моята...

 

© Диляна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...
  • Страхотно е, много пламенно!
  • Вярвам, че всички сме такива. А ти си много мила. И ще те обикна и аз!
  • Не съм сигурна в съвпадението. Отговорът е в нейн стил. Всички Диляни ли имат еднаква лексика? Всички ли са силни, интересни, магнетични и в гнева си, и в радостта си, и в приятелството? Всички ли са лица на амбицията? Ако е така и наистна става дума за съвпадение, то значи, че ще обикна и теб.
  • Е това вече го сложих в любими!
  • Сигурно е съвпадение. Но аз винаги съм казвала, че всеки има нужда в живота си от поне една Диляна Георгиева, за да е интересен, хи хи.
  • Може да е съвпадение на имената, но... Аз познавам и обичам една Диляна Георгиева. Дали е същата?
Propuestas
: ??:??