17.06.2018 г., 21:10

Душа

1.6K 2 7

Приближаваш ме. Дъхът ми секва.

Времето е сякаш спряло.

Глухи (с)тонове отекват

докато докосваш моето тяло.

 

Опъваш струните ми нежно

ту със пръсти, ту с перце.

Няма как да бъде грешно 

щом пасвам в твоите ръце.

 

Превръщаш ме във музика.

Разтапям се около теб.

И ме караш да забравям, че

съм просто един човек.

 

Устните ти ме изгарят.

Боже, обожавам тези пръсти.

Но не бързай, искам да запазя

този миг със теб в ума си.

 

За да си спомням вечер

за твоя допир, когато съм сама.

Предавам се, не мога вече.

Давам ти моята...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...
  • Страхотно е, много пламенно!
  • Вярвам, че всички сме такива. А ти си много мила. И ще те обикна и аз!
  • Не съм сигурна в съвпадението. Отговорът е в нейн стил. Всички Диляни ли имат еднаква лексика? Всички ли са силни, интересни, магнетични и в гнева си, и в радостта си, и в приятелството? Всички ли са лица на амбицията? Ако е така и наистна става дума за съвпадение, то значи, че ще обикна и теб.
  • Е това вече го сложих в любими!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...