17.06.2018 г., 21:10

Душа

1.6K 2 7

Приближаваш ме. Дъхът ми секва.

Времето е сякаш спряло.

Глухи (с)тонове отекват

докато докосваш моето тяло.

 

Опъваш струните ми нежно

ту със пръсти, ту с перце.

Няма как да бъде грешно 

щом пасвам в твоите ръце.

 

Превръщаш ме във музика.

Разтапям се около теб.

И ме караш да забравям, че

съм просто един човек.

 

Устните ти ме изгарят.

Боже, обожавам тези пръсти.

Но не бързай, искам да запазя

този миг със теб в ума си.

 

За да си спомням вечер

за твоя допир, когато съм сама.

Предавам се, не мога вече.

Давам ти моята...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...
  • Страхотно е, много пламенно!
  • Вярвам, че всички сме такива. А ти си много мила. И ще те обикна и аз!
  • Не съм сигурна в съвпадението. Отговорът е в нейн стил. Всички Диляни ли имат еднаква лексика? Всички ли са силни, интересни, магнетични и в гнева си, и в радостта си, и в приятелството? Всички ли са лица на амбицията? Ако е така и наистна става дума за съвпадение, то значи, че ще обикна и теб.
  • Е това вече го сложих в любими!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...