17 июн. 2018 г., 21:10

Душа

1.6K 2 7

Приближаваш ме. Дъхът ми секва.

Времето е сякаш спряло.

Глухи (с)тонове отекват

докато докосваш моето тяло.

 

Опъваш струните ми нежно

ту със пръсти, ту с перце.

Няма как да бъде грешно 

щом пасвам в твоите ръце.

 

Превръщаш ме във музика.

Разтапям се около теб.

И ме караш да забравям, че

съм просто един човек.

 

Устните ти ме изгарят.

Боже, обожавам тези пръсти.

Но не бързай, искам да запазя

този миг със теб в ума си.

 

За да си спомням вечер

за твоя допир, когато съм сама.

Предавам се, не мога вече.

Давам ти моята...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...
  • Страхотно е, много пламенно!
  • Вярвам, че всички сме такива. А ти си много мила. И ще те обикна и аз!
  • Не съм сигурна в съвпадението. Отговорът е в нейн стил. Всички Диляни ли имат еднаква лексика? Всички ли са силни, интересни, магнетични и в гнева си, и в радостта си, и в приятелството? Всички ли са лица на амбицията? Ако е така и наистна става дума за съвпадение, то значи, че ще обикна и теб.
  • Е това вече го сложих в любими!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...