Душа
Приближаваш ме. Дъхът ми секва.
Времето е сякаш спряло.
Глухи (с)тонове отекват
докато докосваш моето тяло.
Опъваш струните ми нежно
ту със пръсти, ту с перце.
Няма как да бъде грешно
щом пасвам в твоите ръце.
Превръщаш ме във музика.
Разтапям се около теб.
И ме караш да забравям, че
съм просто един човек.
Устните ти ме изгарят.
Боже, обожавам тези пръсти.
Но не бързай, искам да запазя
този миг със теб в ума си.
За да си спомням вечер
за твоя допир, когато съм сама.
Предавам се, не мога вече.
Давам ти моята...
© Диляна Георгиева All rights reserved.
...
