9 may 2009, 15:06

Душа

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

Душата

 

Родена в плът,

всеки ден,

умира...

… заключена

в затвора на пагубността и страха,

няма ценност, която да пази,

(има само гласа си, ((за да извика за помощ,  спасение))

 

не взема нищо, но и не дава,

животът й

е история на тъгата...

 

но, тя

се нуждае! ...

... от очи,

които да я поискат,

от сърце,

което да я обича

от Човечност,

която да я закриля...

 

... не се нуждае, от невъзможното

само от завръщане,

на вярата в живота й...

знае, че е трудно,

но не губи надежда,

(гласът й помага)!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....