9 may 2009, 15:06

Душа

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

Душата

 

Родена в плът,

всеки ден,

умира...

… заключена

в затвора на пагубността и страха,

няма ценност, която да пази,

(има само гласа си, ((за да извика за помощ,  спасение))

 

не взема нищо, но и не дава,

животът й

е история на тъгата...

 

но, тя

се нуждае! ...

... от очи,

които да я поискат,

от сърце,

което да я обича

от Човечност,

която да я закриля...

 

... не се нуждае, от невъзможното

само от завръщане,

на вярата в живота й...

знае, че е трудно,

но не губи надежда,

(гласът й помага)!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...