Душа

Slaveya (Славка)
116 874

9.05.2009 г., 15:06 ч.

Поезия » Друга

963 0 2

Душата

Родена в плът,

всеки ден,

умира...

… заключена

в затвора на пагубността и страха,

няма ценност, която да пази,

(има само гласа си, ((за да извика за помощ, спасение))

не взема нищо, но и не дава,

животът й

е история на тъгата...

но, тя

се нуждае! ...

... от очи,

които да я поискат,

от сърце,

което да я обича

от Човечност,

която да я закриля...

... не се нуждае, от невъзможното

само от завръщане,

на вярата в живота й...

знае, че е трудно,

но не губи надежда,

(гласът й помага)!

Авторът е забранил гласуването.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.