Душа
1.2K
0
2
Душата
Родена в плът,
всеки ден,
умира...
… заключена
в затвора на пагубността и страха,
няма ценност, която да пази,
(има само гласа си, ((за да извика за помощ, спасение))
не взема нищо, но и не дава,
животът й
е история на тъгата...
но, тя
се нуждае! ...
... от очи,
които да я поискат,
от сърце,
което да я обича
от Човечност,
която да я закриля...
... не се нуждае, от невъзможното
само от завръщане,
на вярата в живота й...
знае, че е трудно,
но не губи надежда,
(гласът й помага)!
© Славка All rights reserved.
