Душа

vixi (Яна)
125 11

26 dic 2010, 21:27

Poesía

583 0 2

От камък да бях аз направена,

сълзи щяха да ми потекат

и от болката във мен сподавена

силните ми гънки щяха да се разрушат.

Дърво да бях се аз родила,

болката във моите гърди

щеше да ме е убила,

щеше тя да ме сломи.

Ручей бистър да извирах

с мъката във тези дни,

тихо и сама умирах,

болката ме изсуши.

Но родих се аз момиче

с чисти, огнени очи.

Силно свикнах да обичам,

силно свикнах да боли.

И вървя, и продължавам,

свела ниско съм глава.

Никога не се предавам

пред безмълвната тъга.

Колко могат да издържат

нашите окаяни души?

Възлите ще се развържат,

камъкът ще се руши…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.