Душа
От камък да бях аз направена,
сълзи щяха да ми потекат
и от болката във мен сподавена
силните ми гънки щяха да се разрушат.
Дърво да бях се аз родила,
болката във моите гърди
щеше да ме е убила,
щеше тя да ме сломи.
Ручей бистър да извирах
с мъката във тези дни,
тихо и сама умирах,
болката ме изсуши.
Но родих се аз момиче
с чисти, огнени очи.
Силно свикнах да обичам,
силно свикнах да боли.
И вървя, и продължавам,
свела ниско съм глава.
Никога не се предавам
пред безмълвната тъга.
Колко могат да издържат
нашите окаяни души?
Възлите ще се развържат,
камъкът ще се руши…
© Яна All rights reserved.
