Душа
От камък да бях аз направена,
сълзи щяха да ми потекат
и от болката във мен сподавена
силните ми гънки щяха да се разрушат.
Дърво да бях се аз родила,
болката във моите гърди
щеше да ме е убила,
щеше тя да ме сломи.
Ручей бистър да извирах
с мъката във тези дни,
тихо и сама умирах,
болката ме изсуши.
Но родих се аз момиче
с чисти, огнени очи.
Силно свикнах да обичам,
силно свикнах да боли.
И вървя, и продължавам,
свела ниско съм глава.
Никога не се предавам
пред безмълвната тъга.
Колко могат да издържат
нашите окаяни души?
Възлите ще се развържат,
камъкът ще се руши…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
