vixi (Яна)
125 11
26.12.2010 г., 21:27 ч.

Душа 

  Поезия
550 0 2

От камък да бях аз направена,

сълзи щяха да ми потекат

и от болката във мен сподавена

силните ми гънки щяха да се разрушат.

Дърво да бях се аз родила,

болката във моите гърди

щеше да ме е убила,

щеше тя да ме сломи.

Ручей бистър да извирах

с мъката във тези дни,

тихо и сама умирах,

болката ме изсуши.

Но родих се аз момиче

с чисти, огнени очи.

Силно свикнах да обичам,

силно свикнах да боли.

И вървя, и продължавам,

свела ниско съм глава.

Никога не се предавам

пред безмълвната тъга.

Колко могат да издържат

нашите окаяни души?

Възлите ще се развържат,

камъкът ще се руши…

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно свикнах да обичам,

    силно свикнах да боли.
    Това е!В този живот оцеляват силните!Тези,които не се предават,колкото и да боли!
  • "Но родих се аз момиче
    с чисти, огнени очи.
    Силно свикнах да обичам,
    силно свикнах да боли."

    Поздрав,Яна! Много красив стих. Желая ти весели празници, много сила и високо вдигната глава!
Предложения
: ??:??