Душа

vixi (Яна)
125 11

26 дек. 2010 г., 21:27

Поэзия

580 0 2

От камък да бях аз направена,

сълзи щяха да ми потекат

и от болката във мен сподавена

силните ми гънки щяха да се разрушат.

Дърво да бях се аз родила,

болката във моите гърди

щеше да ме е убила,

щеше тя да ме сломи.

Ручей бистър да извирах

с мъката във тези дни,

тихо и сама умирах,

болката ме изсуши.

Но родих се аз момиче

с чисти, огнени очи.

Силно свикнах да обичам,

силно свикнах да боли.

И вървя, и продължавам,

свела ниско съм глава.

Никога не се предавам

пред безмълвната тъга.

Колко могат да издържат

нашите окаяни души?

Възлите ще се развържат,

камъкът ще се руши…