Душа
Искаше ми се да си тук,
но си сред мъртвите сега,
на тихо и спокойно място.
И със любимите ти вещи лежите под влажната земя,
търсейки спокойствие във вечността.
Душата е освободена и сега е в своя рай,
чакайки отново да дойде нейният край.
И да слезе от синьото небе и да се всели в някое бебе.
И животът се върти и всички ние сме души,
но рано или късно ще дойде и смъртта,
но защо сега там трябваше да бъде и моята сродна душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Въображение Todos los derechos reservados
