19 feb 2013, 9:02  

Душа 

  Poesía » Odas y poemas
1314 0 4

Искаше ми се да си тук,

но си сред мъртвите сега,

на тихо и спокойно място.

И със любимите ти вещи лежите под влажната земя,

търсейки спокойствие във вечността.

 

Душата е освободена и сега е в своя рай,

чакайки отново да дойде нейният край.

И да слезе от синьото небе и да се всели в някое бебе.

 

И животът се върти и всички ние сме души,

но рано или късно ще дойде и смъртта,

но защо сега там трябваше да бъде и моята сродна душа.

© Въображение Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??