19.02.2013 г., 9:02  

Душа

1.7K 0 4

Искаше ми се да си тук,

но си сред мъртвите сега,

на тихо и спокойно място.

И със любимите ти вещи лежите под влажната земя,

търсейки спокойствие във вечността.

 

Душата е освободена и сега е в своя рай,

чакайки отново да дойде нейният край.

И да слезе от синьото небе и да се всели в някое бебе.

 

И животът се върти и всички ние сме души,

но рано или късно ще дойде и смъртта,

но защо сега там трябваше да бъде и моята сродна душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...