19.02.2013 г., 9:02  

Душа

1.7K 0 4

Искаше ми се да си тук,

но си сред мъртвите сега,

на тихо и спокойно място.

И със любимите ти вещи лежите под влажната земя,

търсейки спокойствие във вечността.

 

Душата е освободена и сега е в своя рай,

чакайки отново да дойде нейният край.

И да слезе от синьото небе и да се всели в някое бебе.

 

И животът се върти и всички ние сме души,

но рано или късно ще дойде и смъртта,

но защо сега там трябваше да бъде и моята сродна душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...