19 февр. 2013 г., 09:02  

Душа

1.7K 0 4

Искаше ми се да си тук,

но си сред мъртвите сега,

на тихо и спокойно място.

И със любимите ти вещи лежите под влажната земя,

търсейки спокойствие във вечността.

 

Душата е освободена и сега е в своя рай,

чакайки отново да дойде нейният край.

И да слезе от синьото небе и да се всели в някое бебе.

 

И животът се върти и всички ние сме души,

но рано или късно ще дойде и смъртта,

но защо сега там трябваше да бъде и моята сродна душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Въображение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...