19 февр. 2013 г., 09:02  

Душа 

  Поэзия » Оды и поэмы
5.0 (4)
1459 0 4
Искаше ми се да си тук,
но си сред мъртвите сега,
на тихо и спокойно място.
И със любимите ти вещи лежите под влажната земя,
търсейки спокойствие във вечността.
Душата е освободена и сега е в своя рай,
чакайки отново да дойде нейният край.
И да слезе от синьото небе и да се всели в някое бебе.
И животът се върти и всички ние сме души,
но рано или късно ще дойде и смъртта,
но защо сега там трябваше да бъде и моята сродна душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Все права защищены

Предложения
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...

Ещё произведения »