Искаше ми се да си тук,
но си сред мъртвите сега,
на тихо и спокойно място.
И със любимите ти вещи лежите под влажната земя,
търсейки спокойствие във вечността.
Душата е освободена и сега е в своя рай,
чакайки отново да дойде нейният край.
И да слезе от синьото небе и да се всели в някое бебе.
И животът се върти и всички ние сме души,
но рано или късно ще дойде и смъртта,
но защо сега там трябваше да бъде и моята сродна душа.
© Въображение All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
