16 jul 2009, 1:18

Душа

1K 0 1

 Душа

 

Бавни стъпки в гробна тишина,

лек полъх обвит от самота.

Ридание едно изтръгнато от душата,

умира бавно тя в прахта и в тишината.

 

Сянка злокобна,

летяща в тишината,

прикри се бавно в мрака

и зачака пустотата.

 

Една сълза побегна по лицето бяло

и една мечта умря в сърцето запустяло.

Една молитва, все още нечута,

с една надежда, изпарила се в тъмнината,

с една надежда, умряла в самотата.

 

Между единия и другия свят затворена бе тя

със тази сянка и злокобната тишина.

Последва поглед, после два -

преплетоха се в танца на смъртта.

 

Удар един с тактика една

и тя бе повалена долу в прахта.

Алена кръв потече от нейната уста

и капка по капка примеси се с прахта.


                                                                              ~~*~~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Лулф Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро е. Независимо от безнадежността, която лъха от него. Трябва да има и такива стихове, все пак.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...