16 jul 2009, 1:18

Душа

1K 0 1

 Душа

 

Бавни стъпки в гробна тишина,

лек полъх обвит от самота.

Ридание едно изтръгнато от душата,

умира бавно тя в прахта и в тишината.

 

Сянка злокобна,

летяща в тишината,

прикри се бавно в мрака

и зачака пустотата.

 

Една сълза побегна по лицето бяло

и една мечта умря в сърцето запустяло.

Една молитва, все още нечута,

с една надежда, изпарила се в тъмнината,

с една надежда, умряла в самотата.

 

Между единия и другия свят затворена бе тя

със тази сянка и злокобната тишина.

Последва поглед, после два -

преплетоха се в танца на смъртта.

 

Удар един с тактика една

и тя бе повалена долу в прахта.

Алена кръв потече от нейната уста

и капка по капка примеси се с прахта.


                                                                              ~~*~~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Лулф Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро е. Независимо от безнадежността, която лъха от него. Трябва да има и такива стихове, все пак.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...