Душа
Бавни стъпки в гробна тишина,
лек полъх обвит от самота.
Ридание едно изтръгнато от душата,
умира бавно тя в прахта и в тишината.
Сянка злокобна,
летяща в тишината,
прикри се бавно в мрака
и зачака пустотата.
Една сълза побегна по лицето бяло
и една мечта умря в сърцето запустяло.
Една молитва, все още нечута, ...