Jul 16, 2009, 1:18 AM

Душа

  Poetry » Love
1K 0 1

 Душа

 

Бавни стъпки в гробна тишина,

лек полъх обвит от самота.

Ридание едно изтръгнато от душата,

умира бавно тя в прахта и в тишината.

 

Сянка злокобна,

летяща в тишината,

прикри се бавно в мрака

и зачака пустотата.

 

Една сълза побегна по лицето бяло

и една мечта умря в сърцето запустяло.

Една молитва, все още нечута,

с една надежда, изпарила се в тъмнината,

с една надежда, умряла в самотата.

 

Между единия и другия свят затворена бе тя

със тази сянка и злокобната тишина.

Последва поглед, после два -

преплетоха се в танца на смъртта.

 

Удар един с тактика една

и тя бе повалена долу в прахта.

Алена кръв потече от нейната уста

и капка по капка примеси се с прахта.


                                                                              ~~*~~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Лулф All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро е. Независимо от безнадежността, която лъха от него. Трябва да има и такива стихове, все пак.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...