16.07.2009 г., 1:18

Душа

1K 0 1

 Душа

 

Бавни стъпки в гробна тишина,

лек полъх обвит от самота.

Ридание едно изтръгнато от душата,

умира бавно тя в прахта и в тишината.

 

Сянка злокобна,

летяща в тишината,

прикри се бавно в мрака

и зачака пустотата.

 

Една сълза побегна по лицето бяло

и една мечта умря в сърцето запустяло.

Една молитва, все още нечута,

с една надежда, изпарила се в тъмнината,

с една надежда, умряла в самотата.

 

Между единия и другия свят затворена бе тя

със тази сянка и злокобната тишина.

Последва поглед, после два -

преплетоха се в танца на смъртта.

 

Удар един с тактика една

и тя бе повалена долу в прахта.

Алена кръв потече от нейната уста

и капка по капка примеси се с прахта.


                                                                              ~~*~~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Лулф Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро е. Независимо от безнадежността, която лъха от него. Трябва да има и такива стихове, все пак.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...