16 июл. 2009 г., 01:18

Душа

1K 0 1

 Душа

 

Бавни стъпки в гробна тишина,

лек полъх обвит от самота.

Ридание едно изтръгнато от душата,

умира бавно тя в прахта и в тишината.

 

Сянка злокобна,

летяща в тишината,

прикри се бавно в мрака

и зачака пустотата.

 

Една сълза побегна по лицето бяло

и една мечта умря в сърцето запустяло.

Една молитва, все още нечута,

с една надежда, изпарила се в тъмнината,

с една надежда, умряла в самотата.

 

Между единия и другия свят затворена бе тя

със тази сянка и злокобната тишина.

Последва поглед, после два -

преплетоха се в танца на смъртта.

 

Удар един с тактика една

и тя бе повалена долу в прахта.

Алена кръв потече от нейната уста

и капка по капка примеси се с прахта.


                                                                              ~~*~~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Лулф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро е. Независимо от безнадежността, която лъха от него. Трябва да има и такива стихове, все пак.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...