7 abr 2013, 20:34

Душа на пияница

  Poesía » Otra
749 1 3

За махмурлука сутрин търси бира –

бутилката изпива на шега.

След час-два пак отвътре му завира

и втора бира гълта на мига.

 

Ядосва се – часовникът дванайсет

кога ще отброи?... Ех, ти, съдба...

И "жулва" две-три бирички, че знай се –

без бира съхне празната уста.

 

Но за обяд купува само водка,

защото е със принципи човек,

пиянството му тихо е и кротко,

а чашките гаврътка тъй –  за лек.

 

Препил от мъка, другите ругае,

че всички те са част от тоз живот,

за който той не иска и да знае:

"нехранимайко" е, "пияница" и... "скот"!

 

Не може вече грам да изтрезнее!

Около него всичко се върти... 

Но кой ли може туй да проумее:

в душата му – пиянската – горчи!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Леле хареса ми, леко закачливо но иронично. Доста неща ми са познати и наистина е тъй. "Но за обяд купува само водка,
    защото е със принципи човек,
    пиянството му тихо е и кротко,
    а чашките гаврътка тъй – за лек."
  • !
  • В пиянство ще лесно забравя предишни неволи и днешни мечти...От алкохола повече боли глава, по малко проблеми се решават!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...