Душа на пияница

7 апр. 2013 г., 20:34

Поэзия » Другая

609 1 3

За махмурлука сутрин търси бира –

бутилката изпива на шега.

След час-два пак отвътре му завира

и втора бира гълта на мига.

Ядосва се – часовникът дванайсет

кога ще отброи?... Ех, ти, съдба...

И "жулва" две-три бирички, че знай се –

без бира съхне празната уста.

Но за обяд купува само водка,

защото е със принципи човек,

пиянството му тихо е и кротко,

а чашките гаврътка тъй – за лек.

Препил от мъка, другите ругае,

че всички те са част от тоз живот,

за който той не иска и да знае:

"нехранимайко" е, "пияница" и... "скот"!

Не може вече грам да изтрезнее!

Около него всичко се върти...

Но кой ли може туй да проумее:

в душата му – пиянската – горчи!

nekro (Гносис)

2013-05-01T22:04:13+03:00

Леле хареса ми, леко закачливо но иронично. Доста неща ми са познати и наистина е тъй. "Но за обяд купува само водка,
защото е със принципи човек,
пиянството му тихо е и кротко,
а чашките гаврътка тъй – за лек."
oksimoron (Христов)

2013-04-09T01:12:04+03:00

!
Qndov (Никола Яндов)

2013-04-07T20:48:36+03:00

В пиянство ще лесно забравя предишни неволи и днешни мечти...От алкохола повече боли глава, по малко проблеми се решават!