20 ene 2015, 11:38

Душа на птица

920 0 5

Не пее славеят затвориш ли го в клетка,
дървото съхне, щом го отсечеш,
а ти светът ми прегради с решетки
,
без милост скърши моите криле.

Сега душата птица в мен умира,
сърцето роза вехне без простор,
в очите слънцето угасва, спира
дъхът ми вятър в тъмния затвор.

Не мога да живея във кафез от злато!
Ако ме искаш, свободата ми върни
и любовта, и слънцето, крилата...
Само така ще бъда твоя,
разбери!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Анастасия, напълно съгласна съм с теб. Благодаря за посещението
    Даниел,благодаря. Поздрави и на теб
  • Миночка, благодаря, че отново ме споделяш
    Мисана,благодаря ти откровението
    Никола, и на теб благодарности, че намираш по нещо за себе си по моите ширини
  • Любовта не може да живее в клетка!
    "Ако ме искаш, свободата ми върни
    и любовта,и слънцето, крилата...
    Смо така ще бъда твоя,разбери!"
    Харесах,Биляна и го оценявам!
    Поздрав от мен!!
  • Искрено и завладяващо стихотворение. Написано с автентично чувство.
    Усетих безусловното му въздействие.

    Поздравление, Биляна!
  • Истинско и от душа написано,на мен си ми прозвуча песенно!Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...