20.01.2015 г., 11:38 ч.
Душа на птица
Не пее славеят затвориш ли го в клетка,
дървото съхне, щом го отсечеш,
а ти светът ми прегради с решетки,
без милост скърши моите криле.
Сега душата птица в мен умира,
сърцето роза вехне без простор,
в очите слънцето угасва, спира
дъхът ми вятър в тъмния затвор.
Не мога да живея във кафез от злато!
Ако ме искаш, свободата ми върни
и любовта, и слънцето, крилата...
Само така ще бъда твоя, разбери!
© Биляна Битолска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Миночка, благодаря, че отново ме споделяш
Мисана,благодаря ти откровението
Никола, и на теб благодарности, че намираш по нещо за себе си по моите ширини -
Любовта не може да живее в клетка!
"Ако ме искаш, свободата ми върни
и любовта,и слънцето, крилата...
Смо така ще бъда твоя,разбери!"
Харесах,Биляна и го оценявам!
Поздрав от мен!! -
Искрено и завладяващо стихотворение. Написано с автентично чувство.
Усетих безусловното му въздействие.
Поздравление, Биляна! -
Истинско и от душа написано,на мен си ми прозвуча песенно!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Даниел,благодаря. Поздрави и на теб