20 янв. 2015 г., 11:38

Душа на птица

Поэзия » Любовная

921 0 5

Не пее славеят затвориш ли го в клетка,
дървото съхне, щом го отсечеш,
а ти светът ми прегради с решетки,
без милост скърши моите криле.

Сега душата птица в мен умира,
сърцето роза вехне без простор,
в очите слънцето угасва, спира
дъхът ми вятър в тъмния затвор.

Не мога да живея във кафез от злато!
Ако ме искаш, свободата ми върни
и любовта, и слънцето, крилата...
Само така ще бъда твоя, разбери!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

reinbow (Биляна Битолска)

Анастасия, напълно съгласна съм с теб. Благодаря за посещението
Даниел,благодаря. Поздрави и на теб

2015-01-22T16:15:28+02:00
reinbow (Биляна Битолска)

Миночка, благодаря, че отново ме споделяш
Мисана,благодаря ти откровението
Никола, и на теб благодарности, че намираш по нещо за себе си по моите ширини

2015-01-20T20:05:01+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Любовта не може да живее в клетка!
"Ако ме искаш, свободата ми върни
и любовта,и слънцето, крилата...
Смо така ще бъда твоя,разбери!"
Харесах,Биляна и го оценявам!
Поздрав от мен!!

2015-01-20T19:29:49+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Искрено и завладяващо стихотворение. Написано с автентично чувство.
Усетих безусловното му въздействие.

Поздравление, Биляна!

2015-01-20T15:15:06+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Истинско и от душа написано,на мен си ми прозвуча песенно!Поздрав!

2015-01-20T12:18:59+02:00