Не пее славеят затвориш ли го в клетка,
дървото съхне, щом го отсечеш,
а ти светът ми прегради с решетки,
без милост скърши моите криле.
Сега душата птица в мен умира,
сърцето роза вехне без простор,
в очите слънцето угасва, спира
дъхът ми вятър в тъмния затвор.
Не мога да живея във кафез от злато!
Ако ме искаш, свободата ми върни
и любовта, и слънцето, крилата...
Само така ще бъда твоя, разбери!