Jan 20, 2015, 11:38 AM

Душа на птица 

  Poetry » Love
697 0 5

Не пее славеят затвориш ли го в клетка,
дървото съхне, щом го отсечеш,
а ти светът ми прегради с решетки
,
без милост скърши моите криле.

Сега душата птица в мен умира,
сърцето роза вехне без простор,
в очите слънцето угасва, спира
дъхът ми вятър в тъмния затвор.

Не мога да живея във кафез от злато!
Ако ме искаш, свободата ми върни
и любовта, и слънцето, крилата...
Само така ще бъда твоя,
разбери!

© Биляна Битолска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Анастасия, напълно съгласна съм с теб. Благодаря за посещението
    Даниел,благодаря. Поздрави и на теб
  • Миночка, благодаря, че отново ме споделяш
    Мисана,благодаря ти откровението
    Никола, и на теб благодарности, че намираш по нещо за себе си по моите ширини
  • Любовта не може да живее в клетка!
    "Ако ме искаш, свободата ми върни
    и любовта,и слънцето, крилата...
    Смо така ще бъда твоя,разбери!"
    Харесах,Биляна и го оценявам!
    Поздрав от мен!!
  • Искрено и завладяващо стихотворение. Написано с автентично чувство.
    Усетих безусловното му въздействие.

    Поздравление, Биляна!
  • Истинско и от душа написано,на мен си ми прозвуча песенно!Поздрав!
Random works
: ??:??