koli4a (Никола Апостолов)
1363 3273
27 abr 2015, 18:19

Душата 

  Poesía » Otra
285 0 6

Душата ми е птица нежна,

а тялото ми - нейното гнездо.

И чувствата ми тя отглежда

под топлото на своето крило.

 

Със кръв сърцето ми я храни,

а разумът държи я пък нащрек

и пази я от тежки рани

в непоносимите и студ, и пек.

 

И може тялото да страда:

да пада ниско и да става пак.

Но разумът гради ограда

и дава ясен на гнездото знак.

 

Веднаж душата ми излита,

когато всичко туй се разруши.

Ще литне тя и без да пита,

когато Господ ще ù разреши.

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??