koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Apr 27, 2015, 6:19 PM

Душата 

  Poetry » Other
269 0 6

Душата ми е птица нежна,

а тялото ми - нейното гнездо.

И чувствата ми тя отглежда

под топлото на своето крило.

 

Със кръв сърцето ми я храни,

а разумът държи я пък нащрек

и пази я от тежки рани

в непоносимите и студ, и пек.

 

И може тялото да страда:

да пада ниско и да става пак.

Но разумът гради ограда

и дава ясен на гнездото знак.

 

Веднаж душата ми излита,

когато всичко туй се разруши.

Ще литне тя и без да пита,

когато Господ ще ù разреши.

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??