koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
27.04.2015 г., 18:19 ч.

Душата 

  Поезия » Друга
296 0 6

Душата ми е птица нежна,

а тялото ми - нейното гнездо.

И чувствата ми тя отглежда

под топлото на своето крило.

 

Със кръв сърцето ми я храни,

а разумът държи я пък нащрек

и пази я от тежки рани

в непоносимите и студ, и пек.

 

И може тялото да страда:

да пада ниско и да става пак.

Но разумът гради ограда

и дава ясен на гнездото знак.

 

Веднаж душата ми излита,

когато всичко туй се разруши.

Ще литне тя и без да пита,

когато Господ ще ù разреши.

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??