Душата
Душата ми е птица нежна,
а тялото ми - нейното гнездо.
И чувствата ми тя отглежда
под топлото на своето крило.
Със кръв сърцето ми я храни,
а разумът държи я пък нащрек
и пази я от тежки рани
в непоносимите и студ, и пек.
И може тялото да страда:
да пада ниско и да става пак.
Но разумът гради ограда
и дава ясен на гнездото знак.
Веднаж душата ми излита,
когато всичко туй се разруши.
Ще литне тя и без да пита,
когато Господ ще ù разреши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
