Душата ми

Poesía

936 0 25

Понякога душата ми пустиня е

и вятър стеле златни пясъци.

Понякога тя тих оазис е,

водата блика в нежни звуци.

Понякога спокоен пристан е,

присядат даже с кални буци.

Понякога тя буен огън е,

във който давят се капчуци...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Индиана (Криси)

Марияна, Инна, благодаря и на вас за отделеното време и внимание!

2007-10-31T20:55:18+02:00
i2na (Инна)

Поздрави!Много красив стих(и душа явно)!

2007-10-31T14:12:15+02:00
NINYA (Марияна Георгиева)

Душата ти е ИСТИНА,Криси!Поздравявам те!

2007-10-20T16:42:52+03:00
Индиана (Криси)

Благодаря, на всички останали приятели! Обичам ви! Правите ми живота по-красив.
плам(Пламена), очаквам с нетърпения нови стихове от теб!

2007-10-19T15:31:25+03:00
плам (Пламена)

Това прави живота интересен!
Поздрави,Криси!

2007-10-19T15:06:36+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0