Душата ми

Poetry

929 0 25

Понякога душата ми пустиня е

и вятър стеле златни пясъци.

Понякога тя тих оазис е,

водата блика в нежни звуци.

Понякога спокоен пристан е,

присядат даже с кални буци.

Понякога тя буен огън е,

във който давят се капчуци...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Марияна, Инна, благодаря и на вас за отделеното време и внимание!

2007-10-31T20:55:18+02:00
i2na (Инна)

Поздрави!Много красив стих(и душа явно)!

2007-10-31T14:12:15+02:00
NINYA (Марияна Георгиева)

Душата ти е ИСТИНА,Криси!Поздравявам те!

2007-10-20T16:42:52+03:00
Индиана (Криси)

Благодаря, на всички останали приятели! Обичам ви! Правите ми живота по-красив.
плам(Пламена), очаквам с нетърпения нови стихове от теб!

2007-10-19T15:31:25+03:00
плам (Пламена)

Това прави живота интересен!
Поздрави,Криси!

2007-10-19T15:06:36+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0