18.10.2007 г., 14:18 ч.

Душата ми 

  Поезия
768 0 25
 

Понякога душата ми пустиня е

и вятър стеле златни пясъци.

Понякога тя тих оазис е,

водата блика в нежни звуци.

Понякога спокоен пристан е,

присядат даже с кални буци.

Понякога тя буен огън е,

във който давят се капчуци...

© Криси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??