18 окт. 2007 г., 14:18

Душата ми

933 0 25
 

Понякога душата ми пустиня е

и вятър стеле златни пясъци.

Понякога тя тих оазис е,

водата блика в нежни звуци.

Понякога спокоен пристан е,

присядат даже с кални буци.

Понякога тя буен огън е,

във който давят се капчуци...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Марияна, Инна, благодаря и на вас за отделеното време и внимание!
  • Поздрави!Много красив стих(и душа явно)!
  • Душата ти е ИСТИНА,Криси!Поздравявам те!
  • Благодаря, на всички останали приятели! Обичам ви! Правите ми живота по-красив.
    плам(Пламена), очаквам с нетърпения нови стихове от теб!
  • Това прави живота интересен!
    Поздрави,Криси!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...