Всеки вопъл, всеки стон,
чувам аз на душата моя без подслон,
така избрах си да съм неразбран,
да крея с пламъка на моя блян,
душата ми неравен път е изкривен
и всяко мое действие е в неин плен,
всяка дума, всеки жест
е образ огледален на пътя изкривен,
често кален, на вътрешния ми свят,
далеч не идеален,
но мой различен, не банален.