real_def
67 279
9 окт. 2008 г., 17:51

Душата ми 

  Поэзия
536 0 2

Всеки вопъл, всеки стон,

чувам аз на душата моя без подслон,

така избрах си да съм неразбран,

да крея с пламъка на моя блян,

душата ми неравен път е изкривен

и всяко мое действие е в неин плен,

всяка дума, всеки жест

е образ огледален на пътя изкривен,

често кален, на вътрешния ми свят,

далеч не идеален,

но мой различен, не банален.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Има какво да барнеш, ама иначе е готино...
    Какво друго, освен душата, е това, което ни прави различни... а колкото и да е банално - няма идеални хора
    поздравче
  • Поздравления добро е
Предложения
: ??:??