Всеки вопъл, всеки стон,
чувам аз на душата моя без подслон,
така избрах си да съм неразбран,
да крея с пламъка на моя блян,
душата ми неравен път е изкривен
и всяко мое действие е в неин плен,
всяка дума, всеки жест
е образ огледален на пътя изкривен,
често кален, на вътрешния ми свят,
далеч не идеален,
но мой различен, не банален.
поздравче
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
