Душата ми

Поезия

698 0 2

Всеки вопъл, всеки стон,

чувам аз на душата моя без подслон,

така избрах си да съм неразбран,

да крея с пламъка на моя блян,

душата ми неравен път е изкривен

и всяко мое действие е в неин плен,

всяка дума, всеки жест

е образ огледален на пътя изкривен,

често кален, на вътрешния ми свят,

далеч не идеален,

но мой различен, не банален.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

katkatkat (Катя)

Има какво да барнеш, ама иначе е готино...
Какво друго, освен душата, е това, което ни прави различни... а колкото и да е банално - няма идеални хора
поздравче

2008-10-21T21:57:51+03:00
Лапето (Диана Станева)

Поздравления добро е

2008-10-18T16:25:11+03:00