27 jul 2007, 16:27

Душата ми... 

  Poesía
642 0 4
Душата ми... От болка изгорена,
отдавна в пепелище се обърна
и само вятърът през него
разгаря все по някой въглен.
Сърцето ми от мъката пресъхна,
кръвта във вените изстина
и нищо не напомня тука
за времето, което си отмина.
Единствено очите  ми все още
се взират все по пътя надалеч
и чакат странник, па макар немощен
тук някъде за малко да поспре.
А ти заспиваш тихо и спокойно
и в своя сън сънуваш самодиви,
но някъде тъй тайно и злокобно
два въглена в сърцето ти са скрити.

© Таня Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??